ХИДРОГРАФИЯ
Дунав е единствената голяма европейска река, която тече от запад на изток. Извираща от Шварцвалд в южната част на Германия, тя достига след 2852 km[3] до Черно море, в което се влива чрез Делтата на Дунав (4300 km²), разположена в Румъния и Украйна. За разлика от повечето други реки, при Дунав е прието километрите да се отчитат от устието към извора, като за начална точка е приет фарът на Сулина при вливането в Черно море. По тази причина приетата дължина на реката не включва главния ръкав на делтата, както и река Брег, първоизточникът на Дунав. Водосборният басейн на Дунав има площ от 802 266 km².[3]
Извиращи главно от Алпите, основните притоци на река Дунав са десни. Два от притоците имат едно и също име с еднакъв произход — Морава. Основните притоци, подредени по място на вливането от извора към устието, със съответния отток са:
- Илер (70 m³/s)
- Лех (200 m³/s)
- Наб (49 m³/s)
- Алтмюл (22 m³/s)
- Изар (174 m³/s)
- Ин (735 m³/s)
- Траун (150 m³/s)
- Енс (195 m³/s)
- Морава (110 m³/s)
- Раб (63 m³/s)
- Вах (161 m³/s)
- Хрон (55 m³/s)
- Ипел (22 m³/s)
- Шио (39 m³/s)
- Драва (577 m³/s)
- Тиса (794 m³/s)
- Сава (1564 m³/s)
- Тимиш (47 m³/s)
- Велика Морава (232 m³/s)
- Тимок (31 m³/s)
- Жиу (86 m³/s)
- Искър (54 m³/s)
- Олт (174 m³/s)
- Янтра (47 m³/s)
- Арджеш (71 m³/s)
- Яломица (45 m³/s)
- Сирет (240 m³/s)
- Прут (110 m³/s)
